НАГЛЀДВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.-); наглèдам се, -аш се, св., непрех. Наглеждам се. И не се нагледвах, и не се насищах на красоти, диви и пленителни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 104.


Източник: Речник на българския език (онлайн)